Created By Отец Николай Петров
24 Май Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост
+Траянополски епископ Киприян
"...Бъдете преблагословени о Вий Методий
и Кирил, отци на българското знание,
творци на наший говор мил..."
Ваше Високопреосвещенство,
Уважаеми г-да народни представители,
Уважаема г-жо Областен Управител,
Г-н Кмет на Община Враца,
Обични в Господа братя и сестри,
Скъпи деца!
Днес, в този прекрасен ден, звучат думите на похвала към всеславянските учители и първосветители на нашия български род. Сърцата ни радостно туптят, защото гордостта ни е пълна, радостта всесърдечна, пламъкът в очите горящ от преизобилната милост, която Бог изля върху българския народ, да има светци съпоркровители на Европа.
Благословен е този миг на почитотдание, в който сме събрани с цветя в ръце пред паметника на светите братя. Прекланяме глави не пред страшно робство, а пред величаво дело, дело укрепило нашия народ, за да славослови Отца на светлините на свой роден език.
"Напред, народността не пада, там дето знанието живей." Колко силно и значенателно звучат и днес тези думи на Стоян Михайловски. Знанието, обични в Господа, е крепило на нашата ценностна система, знанието отваря хоризонти, които ни отвеждат далеч, открива ни нов свят в който цари благодат и мир,но знанието ни води и до една истина, че светът не би могъл да се създаде от самосебе си, а има един Творец на всичко видимо и невидимо. Това знание се придобива от просветени хора, на които дължим нашия мироглед за света и за нравствената устойчивост на обществото ни.
Всеки един от нас с трепет си спомня за първия учител, който ни е дал азбуката, който ни отвори ума и сърцето за красивия български език, за величавата ни история, за трудностите и изпитанията на светите братя и техните ученици, за да можем днес ние да общуваме на свой красив и благозвучен български език.
За съжаление, днес много от нас забравят за матерния ни език, все повече звучат чуждици в говора ни и тук е момента да си спомним думите на свещения автор, а именно да "помним нашите наставници, които са ни проповядвали словото Божие, и като имаме пред очи свършека на техния живот да подражаваме на вярата им.
В тази прекрасна богохронима Врачанска епархия е светителствал св. Софроний еп. Врачански и когато този голям светител на нашата Православна църква влиза в дворите на своята епархия, първо започва да учи децата на родно четмо и писмо. Защото, за да се съхрани българското самосъзнание са необходими високо образовани и интелектуално издигнати хора и тогава ще можем да имаме светла надежда за доброблагопреуспяване на нашата майка България и всички в един глас ще запеем "от длъжност неизменна воден и Бог ще ни благослови".
Затова, възлюблени, братя и сестри, бъдете твърди и непоколебими, преизобилствайте всякога в Христовото дело, понеже знаете, "че в Господа трудът ви не е празен" /1Кор.15:58/. Амин!
За много и много години. Честит и благословен празник на всички!
и Кирил, отци на българското знание,
творци на наший говор мил..."
Ваше Високопреосвещенство,
Уважаеми г-да народни представители,
Уважаема г-жо Областен Управител,
Г-н Кмет на Община Враца,
Обични в Господа братя и сестри,
Скъпи деца!
Днес, в този прекрасен ден, звучат думите на похвала към всеславянските учители и първосветители на нашия български род. Сърцата ни радостно туптят, защото гордостта ни е пълна, радостта всесърдечна, пламъкът в очите горящ от преизобилната милост, която Бог изля върху българския народ, да има светци съпоркровители на Европа.
Благословен е този миг на почитотдание, в който сме събрани с цветя в ръце пред паметника на светите братя. Прекланяме глави не пред страшно робство, а пред величаво дело, дело укрепило нашия народ, за да славослови Отца на светлините на свой роден език.
"Напред, народността не пада, там дето знанието живей." Колко силно и значенателно звучат и днес тези думи на Стоян Михайловски. Знанието, обични в Господа, е крепило на нашата ценностна система, знанието отваря хоризонти, които ни отвеждат далеч, открива ни нов свят в който цари благодат и мир,но знанието ни води и до една истина, че светът не би могъл да се създаде от самосебе си, а има един Творец на всичко видимо и невидимо. Това знание се придобива от просветени хора, на които дължим нашия мироглед за света и за нравствената устойчивост на обществото ни.
Всеки един от нас с трепет си спомня за първия учител, който ни е дал азбуката, който ни отвори ума и сърцето за красивия български език, за величавата ни история, за трудностите и изпитанията на светите братя и техните ученици, за да можем днес ние да общуваме на свой красив и благозвучен български език.
За съжаление, днес много от нас забравят за матерния ни език, все повече звучат чуждици в говора ни и тук е момента да си спомним думите на свещения автор, а именно да "помним нашите наставници, които са ни проповядвали словото Божие, и като имаме пред очи свършека на техния живот да подражаваме на вярата им.
В тази прекрасна богохронима Врачанска епархия е светителствал св. Софроний еп. Врачански и когато този голям светител на нашата Православна църква влиза в дворите на своята епархия, първо започва да учи децата на родно четмо и писмо. Защото, за да се съхрани българското самосъзнание са необходими високо образовани и интелектуално издигнати хора и тогава ще можем да имаме светла надежда за доброблагопреуспяване на нашата майка България и всички в един глас ще запеем "от длъжност неизменна воден и Бог ще ни благослови".
Затова, възлюблени, братя и сестри, бъдете твърди и непоколебими, преизобилствайте всякога в Христовото дело, понеже знаете, "че в Господа трудът ви не е празен" /1Кор.15:58/. Амин!
За много и много години. Честит и благословен празник на всички!