Разрушаван и опустошаван по време на войните и робството в началото на 17 в. , Черепишкият манастир е възобновен от преподобни Пимен Зографски. Оживена е книжовната и просветителска дейност в годините на борбата за национално пробуждане на народа. Най-известно от многовековната история е Черепичкото четвероевангелие от 16 в., което е с позлатена обковка и с изобразените две сцени: "Благовещение" и "Въздвижение". Един образец на средновековното калиграфско и художествено майсторство. В борбите на църковно и национално самосъзнание манастирът взема дейно участие. През 1798 - 1799 г. по време на изстъпленията на Альо паша от Враца срещу Българските църкви и манстири, тук на два пъти намира убежище нардоният будител и книжовник св. Софроний епископ Врачански. Манастирът със своето монашеско братство проявява и отечествена евангелска милосърдност по време на разбитата Ботева чета. В средата на 19 в. тук е работел и забележителният книжовник Дамаскин Хилендарец. Килийното училище основано през 17 в. изиграва голяма роля за опазване на българския език и писменост по време на османо-турското присъствие. Най-ценното и впечатляващо нещо в този своеобразен старинен комплекс е сърквата "Успение Богородично". Има запазени стенописи от различни периоди, реставрирани са час от иконите. Ажурна е дърворезбата на иконостаса и владишкия трон. Изграден е нов параклис в новата сграда на името на преподобний Пимен Зографски. В типично възрожденски стил са и няколкото сгради: Владишката, Данаиловата, Училищната, Приемната, Складовата и Рушидовата къща.. В миналото Черепишкия манастир, средище на около петдесетина села от района се ползвал с име на признат център за религиозна и книжовно-църковна и просветна дейност. След Освобождението и особено след настъпилите промени в края на века, се превръща в едно от най-посещаваните места. Народният поет Иван Вазов идва за пръв път в светата обител през 1899 г. и остава запленен от природните прелести и от драматичната му история. В началото на новото столетие отсяда на път за Врачанската планина, за да търси лобното място на Христо Ботев, Под манастирската лоза и шума на Искъра написва "Една Българка" и част от стиховете в поетичния цикъл "Скитнишки песни". През 1939 и 1940 г на излет в манастира и околностите му са идвали поетът Никола Вапцаров, журналиста Антон Попов, художника Стоян Сотиров и други интелектуалци от столицата. С интересната си история манастирът в наши дни оживя за нов живот. Дошъл тук, човек се наслаждава на това "убежище на народна святост и на българщина". Много бе направено през последните тридесетина години за разширяване и обновяване на материалната база. Тържишкият манастир се намира на 30 км източно от град Враца. Кацнал е на малко възвишение край десния бряг на р. Искър, между гарите Мездра и Роман. Историческите данни сочат, че възобновяването му е започнало през 1827 г. Още с влизането в манастира вниманието на посетителите се привлича от триетажните жилищни сгради, извисени върху седемдесет дървени колони. От възпоменателния каменен надпис, прикрепен сега към подпорната стена на църквата, се установява, че те са строени през 1857 г от майстор Витю от с. Брусен. Такъв надпис е изрязан и върху една от напречните греди на обширните дървени чардаци. Внушителните размери и смелото архитектурно решение правят сградите рядък образец на българската възрожденска архитектура. Сред широкия двор на светата обител, засенчен от високи дървета, е притулена малка еднокорабна, едноабсидна, старинна каменна църква. (с размери 4.95x7.39 м) с полуцилиндричен свод и малък притвор, притиснати от тежки каменни плочи. Архитектурният план дава основание да се предполага, че храмът е строен през 16-17 в. когато вероятно е изографисана. Макар и значително повредени, старинните стенописи предизвикват интерес с реалистичните си тенденции и богата архитектурна декорация. На 5 ноември 1972 г. стихиен пожар унищожава 2/3 от жилищната сграда. В продължение на повече от 15 години мъчително и тежко се възстановява манастирския фонд. И сега наред със старинната каменна чешма и средновековната малка църквичка, се откроява и новопостроеният през 1991 г. храм, който в днешно време задоволява нуждите на поклонниците. Тук се извършват кръщавки, венчавки, а също така и различни требоизвършения за вярващите православни християни. Както преди, така и в днешно време, Тържишкият манастир Св пророк Илия привлича множество посетители и поклонници.